Вътре в мен
Дали светът е покварен!?
Или просто искаш да почувстваш -
тръпка отдавна забравена.
Омайна, нетактична но малко усетена...
Дали е нужно да знаеш
че другите с който живота делиш -
обичат да бъдат със тебе!?
Или просто себе си виниш
че си пропуснал началото?
Началото на края... Краят -
във който раздираш и страст и сърце...
Молиш се някой да те разбере.
Но всъщност от себе си бягаш -
и на себе си в спиците спирка си слагаш.
Защо тогава света виниш?
Защо себе си не попиташ за какво тъжиш?
Омайник ли искаш да бъдеш
или просто човек... Който с чисто -
сърце ще каже че всичко това е мираж.
Обичам света и хората също.
Дано да простят моята слабост.
Че тихо пред тях излях си душата...
А тя силно във мен желае отплата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
Мили приятели Тони,Калояне,Васе ,Криси,Пламе радвам се приятели че прочетохте стиха ми !Много усмивки ви пращам!До нови!!!
