25 mar 2015, 23:03

Вътре в мен

525 0 6

Дали светът е покварен!?

Или просто искаш да почувстваш -

тръпка отдавна забравена.

Омайна, нетактична но малко усетена...

Дали е нужно да знаеш

че другите с който живота делиш -

обичат да бъдат със тебе!?

Или просто себе си виниш

че си пропуснал началото?

Началото на края... Краят -

във който раздираш и страст и сърце...

Молиш се някой да те разбере.

Но всъщност от себе си бягаш -

и на себе си в спиците спирка си слагаш.

Защо тогава света виниш?

Защо себе си не попиташ за какво тъжиш?

Омайник ли искаш да бъдеш

или просто човек... Който с чисто -

сърце ще каже че всичко това е мираж.

Обичам света и хората също.

Дано да простят моята слабост.

Че тихо пред тях излях си душата...

А тя силно във мен желае отплата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили приятели Тони,Калояне,Васе ,Криси,Пламе радвам се приятели че прочетохте стиха ми !Много усмивки ви пращам!До нови!!!
  • Поздрави за хубавия стих и от мен, Ачо!
    Хубава и усмихната вечер ти желая!
  • Силно въздействаща и много искрена поетична изповед,
    съдържа общочовешко послание, което докосва сърцето!
    Поздрави и за искрения лирически, и за прекрасния поет!
    Бъди!
  • С Калоян! Харесах разголването на душата- много казва!
  • "Дано да простят моята слабост.
    Че тихо пред тях излях си душата...
    А тя силно във мен желае отплата."

    Поздравления и от мен, Ачо! Всяко следващо твое стихотворение е по-добро от предишното! Продължавай така!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....