19.12.2007 г., 8:54

Вътрешна борба

Поезия » Друга

1.1K 0 16

Черен гарван кълве от душата ми,
побеляла от мъдрост и грижи.
Аз го гоня с очите на вятъра,
от умората вече не виждам...

Клюнът остър разкъсва мечтите,
впити ноктите, стискат сърцето
и нагарчат от болка сълзите...
Гарванее ми даже лицето.

Грозен грак вместо думи изплювам,
в мисълта се превръщам на гарван
и забравям в копнеж да танцувам
и чернея, и яростно падам...

Ще се боря! Не искам да бъда
черен камък на бяла постеля.
И макар да съм с гарванска мъдрост,
с пойни птички мечтая да пея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

NINYA (Марияна Георгиева)

Ние сме това,което са мечтите ни!Много тъга и много болка има в стиха ти...но има и МЕЧТА,има и желание и стремеж и непримиримост....все стихийни емоции,които ни карат да се чувстваме живи!Аплодисменти за палитрата от чувства!!!!!

2007-12-21T16:54:07+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Толкова силно и толкова пробождащо истинско...Възхищавам се на таланта ти и на вътрешната ти борба, Вальо! Бори се..и пиши!!! Поздрави!!!

2007-12-20T10:47:05+02:00
nikoleta73 (Николета)

Браво...Хареса ми стилът ти...Аплодисменти!!!

2007-12-19T20:58:14+02:00
Aneta_kz (Анета)

Вальо..., този стих е много силен!
Различава се от останалите ти...
Усмихни се, ВалЕнце!
Усмивки и от мен!

2007-12-19T13:47:34+02:00
genkaivanova (Генка)

Сного силно!Да се пребориш въпреки трудностите.Успех!!

2007-12-19T13:37:30+02:00