Dec 19, 2007, 8:54 AM

Вътрешна борба

Poetry » Other

1.1K 0 16

Черен гарван кълве от душата ми,
побеляла от мъдрост и грижи.
Аз го гоня с очите на вятъра,
от умората вече не виждам...

Клюнът остър разкъсва мечтите,
впити ноктите, стискат сърцето
и нагарчат от болка сълзите...
Гарванее ми даже лицето.

Грозен грак вместо думи изплювам,
в мисълта се превръщам на гарван
и забравям в копнеж да танцувам
и чернея, и яростно падам...

Ще се боря! Не искам да бъда
черен камък на бяла постеля.
И макар да съм с гарванска мъдрост,
с пойни птички мечтая да пея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

NINYA (Марияна Георгиева)

Ние сме това,което са мечтите ни!Много тъга и много болка има в стиха ти...но има и МЕЧТА,има и желание и стремеж и непримиримост....все стихийни емоции,които ни карат да се чувстваме живи!Аплодисменти за палитрата от чувства!!!!!

2007-12-21T16:54:07+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Толкова силно и толкова пробождащо истинско...Възхищавам се на таланта ти и на вътрешната ти борба, Вальо! Бори се..и пиши!!! Поздрави!!!

2007-12-20T10:47:05+02:00
nikoleta73 (Николета)

Браво...Хареса ми стилът ти...Аплодисменти!!!

2007-12-19T20:58:14+02:00
Aneta_kz (Анета)

Вальо..., този стих е много силен!
Различава се от останалите ти...
Усмихни се, ВалЕнце!
Усмивки и от мен!

2007-12-19T13:47:34+02:00
genkaivanova (Генка)

Сного силно!Да се пребориш въпреки трудностите.Успех!!

2007-12-19T13:37:30+02:00