Черен гарван кълве от душата ми,
побеляла от мъдрост и грижи.
Аз го гоня с очите на вятъра,
от умората вече не виждам...
Клюнът остър разкъсва мечтите,
впити ноктите, стискат сърцето
и нагарчат от болка сълзите...
Гарванее ми даже лицето.
Грозен грак вместо думи изплювам,
в мисълта се превръщам на гарван
и забравям в копнеж да танцувам
и чернея, и яростно падам... ...