Във чашата ми спомени се давят...

8.01.2011 г., 21:17 ч.

Поезия » Любовна

517 0 1

Във чашата ми спомени се давят

за теб, за мен, за обич нежна,

изпивам ги - сърцето ми изгарят,

отиваш си, а вън е снежно...

Снегът докосна моята душа -

самoтна, бяла и сломена

и с падането на нoщта

останах вледенена...

По пръстите на моята съдба

сега е болката ми - тиха и неземна,

отне ми тя животa във лъжа

и потопи ме в празна вечност...

Обичах те от първата зора

до последния ми залез,

какво говоря, та дори сега,

безжизнено студена - пак съм твоя...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2011-01-08T22:30:31+02:00

Хубава, но тъжна изповед. А ако човекът не я заслужава издухай пепелта от огнището на любовта и неугасналите въглени ще те стоплят.