Във чашата ми спомени се давят...
Във чашата ми спомени се давят...
Във чашата ми спомени се давят
за теб, за мен, за обич нежна,
изпивам ги - сърцето ми изгарят,
отиваш си, а вън е снежно...
Снегът докосна моята душа -
самoтна, бяла и сломена
и с падането на нoщта
останах вледенена...
По пръстите на моята съдба
сега е болката ми - тиха и неземна,
отне ми тя животa във лъжа
и потопи ме в празна вечност...
Обичах те от първата зора
до последния ми залез,
какво говоря, та дори сега,
безжизнено студена - пак съм твоя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
