Във кръчмата затоплена заседнали сме двамата,
потънали в прегръдката на падащия мрак.
Отпиваш си ракийката от чашката стограмова,
аз тихичко преглъщам от златния коняк.
Мълчим. Да се надлъгваме красиво с теб излишно е -
почти по телепатия разбираме се днес.
Познаваме мечтите си, любовите предишните
и сянката в очите от неизбежен стрес.
Снегът с въздишка бяла се спуска отегчително,
разсипан от небесната тава на някой луд,
а ти валиш в очите ми и тъй многозначително,
приканваш да ме скриеш от плъзналия студ. ...