*** (Във кръчмата затоплена...)
Във кръчмата затоплена заседнали сме двамата,
потънали в прегръдката на падащия мрак.
Отпиваш си ракийката от чашката стограмова,
аз тихичко преглъщам от златния коняк.
Мълчим. Да се надлъгваме красиво с теб излишно е -
почти по телепатия разбираме се днес.
Познаваме мечтите си, любовите предишните
и сянката в очите от неизбежен стрес.
Снегът с въздишка бяла се спуска отегчително,
разсипан от небесната тава на някой луд,
а ти валиш в очите ми и тъй многозначително,
приканваш да ме скриеш от плъзналия студ.
Един усмихнат кичур отмяташ от косата ми,
по миглите ми лепне цигареният дим.
Банално е. Но хубаво и както да пресмятаме,
ще тръгнем преждевременно. И няма да заспим.
Нещастници, изгонени от своето разпятие.
Два лутащи се знака от касовия бон...
Какъв ще ни е данъкът - аз нямам и понятие,
за този миг, отлитащ в студа като балон.
2008г.
Милена Белчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
