Във неизказаност
Във неизказаност пресипват думите,
и неизречените мисли стихват...
От упор се стъжняват и усмивките,
когато трябва тихо да прошепнат.
Със крайчеца от устни миг желание,
от капнала сълза нестихващо стенание.
Прегръщат дланите ми посинелите си пръсти,
и се отпускат натежели... безнадеждни.
И безпросторни, сиянията звездни гаснат
във нерисуван филм от сините мечтания.
В съня ми чезнат светлите видения,
доплували в мига от цветни вдъхновения.
и неизречените мисли стихват...
От упор се стъжняват и усмивките,
когато трябва тихо да прошепнат.
Със крайчеца от устни миг желание,
от капнала сълза нестихващо стенание.
Прегръщат дланите ми посинелите си пръсти,
и се отпускат натежели... безнадеждни.
И безпросторни, сиянията звездни гаснат
във нерисуван филм от сините мечтания.
В съня ми чезнат светлите видения,
доплували в мига от цветни вдъхновения.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
