18.11.2007 г., 20:25 ч.

Във сърцето ми душата си остави 

  Поезия » Любовна
791 0 2
Всеки път те наранявах
и жестоко отмъщавах.
Без дори да се замислям,
че ти страдаш от това.
Приятелка ми бе добра,
но защо предаде ме така.
Без да си жестока
и с добра воля отиде ти при него,
но мен заболя ме от това.
Във сърцето ми душата си остави,
но това не ще мога аз да ти простя.
Може да се тръшкаш и ревеш,
прави каквото щеш.
Но приятелство между нас едва ли,
макар че си го бяхме обещали,
че ако заради нещо вечно скараме се,
в списъка последното ще е момче.
Помниш ли във онзи хубав ден,
в който ти стоя до мен.
Обещахме си, че нищо няма да ни раздели
и че вечно ще сме двете като най-добри сестри.
Може, ти беше права, но аз не ти повярвах.

© Стефи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Обещахме си, че нищо няма да ни раздели
    и че вечно ще сме двете като най-добри сестри.
    Може, ти беше права, но аз не ти повярвах."

    Хубаво стихче, но и много тъжно... Не си струва заради момче да развалите приятелството, един ден ще разберете и двете - приятелите са най-важни!
    Шестица за таланта!!!
  • Стефи,още си малко,но е съвсем естествено,когато момичетата порастнат да се влюбят в момчета.Не се сърди на приятелката си!
Предложения
: ??:??