Всеки път те наранявах и жестоко отмъщавах. Без дори да се замислям, че ти страдаш от това. Приятелка ми бе добра, но защо предаде ме така. Без да си жестока и с добра воля отиде ти при него, но мен заболя ме от това. Във сърцето ми душата си остави, но това не ще мога аз да ти простя. Може да се тръшкаш и ревеш, прави каквото щеш. Но приятелство между нас едва ли, макар че си го бяхме обещали, че ако заради нещо вечно скараме се, в списъка последното ще е момче. Помниш ли във онзи хубав ден, в който ти стоя до мен. Обещахме си, че нищо няма да ни раздели и че вечно ще сме двете като най-добри сестри. Може, ти беше права, но аз не ти повярвах.
"Обещахме си, че нищо няма да ни раздели
и че вечно ще сме двете като най-добри сестри.
Може, ти беше права, но аз не ти повярвах."
Хубаво стихче, но и много тъжно... Не си струва заради момче да развалите приятелството, един ден ще разберете и двете - приятелите са най-важни!
Шестица за таланта!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и че вечно ще сме двете като най-добри сестри.
Може, ти беше права, но аз не ти повярвах."
Хубаво стихче, но и много тъжно... Не си струва заради момче да развалите приятелството, един ден ще разберете и двете - приятелите са най-важни!
Шестица за таланта!!!