Във утрото на твоята усмивка
Прокарах пръсти през косите,
докоснах погледа ти скъп,
в очите ти открих мечтите,
пленяваш ме за кой ли път.
Целунах топлите ти устни
и слях се с тебе във едно,
рисуваше върху ми с пръсти
невиждано от мен платно.
И с теб съм цяла, с теб е чудо
и с теб съм истинска щастливка,
изгрява слънце, щом се будя
във утрото на твоята усмивка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евдокия Иванова Всички права запазени
