Във утрото на твоята усмивка
Прокарах пръсти през косите,
докоснах погледа ти скъп,
в очите ти открих мечтите,
пленяваш ме за кой ли път.
Целунах топлите ти устни
и слях се с тебе във едно,
рисуваше върху ми с пръсти
невиждано от мен платно.
И с теб съм цяла, с теб е чудо
и с теб съм истинска щастливка,
изгрява слънце, щом се будя
във утрото на твоята усмивка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
