Очите ми ти няма да забравиш,
ще си ги спомняш всеки ден.
Ръцете ми изписали за теб тетрадки,
ще ти липсват всяка нощ!
Ще говориш със приятелки и близки,
че не можеш ти да ме забравиш.
Докато целуват друга моите устни,
през сълзи всяка вечер ще заспиваш!
Аз никога не те проклех,
само съжалявам, че живях в измама.
За грешките отдавна даже си простих,
но ти не можеш задето няма да сме двама!
За болката разбрах отдавна,
тя с времето не винаги минава.
Във всеки друг ще виждаш мен,
а спомените всеки ден ще те убиват!
И някой ден отново ще се срещнем,
ще бъда с друга, а ти ще си сама.
И ще проклинаш своята наивност,
задето можехме да бъдем, а ти не пожела!
Калоян Калинов
11-12-2017
© Калоян Калинов Всички права запазени