red_rosse (Цвети Пеева)
104 1154
19.09.2007 г., 8:34 ч.

Възбуда 

  Поезия
1152 0 7
   

27 03 2007



Възбудата извира на талази

и стеле се в света около мен,

но твойто безразличие ме пази

със огън, безнадеждно угасен.


Със времето не мога да се боря!

Страстта си ме успявам да убия

и мразя се, и искрено се моля,

от паметта си твоя образ да изтрия.


Болезнено там стои, издълбан

упорит, ням и прям! Водовъртеж!

Завихря се в мен съвсем забранен,

незаконно роден копнеж!


Отхвърлям заблуди, устоявам на удари

а боли удивително силно.

Поемам с надежда огризки от нежност

и от учтивост стерилна.


Защо ли усещам, а после се сещам,

че усетът е погрешен.

Защо те обичам, а после отричам

и ставам направо смешна.


Изведнъж те намерих! Но как се разделя

на парчета битието?

Как сега да успея да преодолея

ритъма на сърцето?


Не ми се говори с хора любими

искам да съм сама.

Умея само да пиша рими

и в това е мойта вина.


И отново досада! А душата е млада,

тялото - не съвсем.

Животът напреднал, вървейки страда

в заключителен реквием.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??