Възбуда
27 03 2007
Възбудата извира на талази
и стеле се в света около мен,
но твойто безразличие ме пази
със огън, безнадеждно угасен.
Със времето не мога да се боря!
Страстта си ме успявам да убия
и мразя се, и искрено се моля,
от паметта си твоя образ да изтрия.
Болезнено там стои, издълбан
упорит, ням и прям! Водовъртеж!
Завихря се в мен съвсем забранен,
незаконно роден копнеж!
Отхвърлям заблуди, устоявам на удари
а боли удивително силно.
Поемам с надежда огризки от нежност
и от учтивост стерилна.
Защо ли усещам, а после се сещам,
че усетът е погрешен.
Защо те обичам, а после отричам
и ставам направо смешна.
Изведнъж те намерих! Но как се разделя
на парчета битието?
Как сега да успея да преодолея
ритъма на сърцето?
Не ми се говори с хора любими
искам да съм сама.
Умея само да пиша рими
и в това е мойта вина.
И отново досада! А душата е млада,
тялото - не съвсем.
Животът напреднал, вървейки страда
в заключителен реквием.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
