29.01.2007 г., 22:34

"Въздишка"

754 0 4
Една отчаяна въздишка
Донесена от ветровете
Една сълза солена
Събрана в малко цвете
Едно ухание на пролет
Изпълнило със цвят очите ти
Едно докосване на нежен поглед
Породило трепет във гърдите ти

Една Любов,
Която ни събра
Една раздяла, вечна самота...

29.01.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честно казано вече не вярвам, че любовта остава,а може би просто това което ми е "давал" не е било любов...
  • всичко е любов и тя остава
  • Всичко дължа на него - това което съм, това което чувствам, това което пиша, но не знам дали разбира, не знам дали чете, не знам дали чувства...
    Въздишката, която носят ветровете е моята отчаяна въздишка, моят отчаян опит да се докосна до сърцето му отново...
  • всичко това е Любов!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...