29.01.2007 г., 22:34

"Въздишка"

Поезия

748 0 4

Една отчаяна въздишка
Донесена от ветровете
Една сълза солена
Събрана в малко цвете
Едно ухание на пролет
Изпълнило със цвят очите ти
Едно докосване на нежен поглед
Породило трепет във гърдите ти

Една Любов,
Която ни събра
Една раздяла, вечна самота...

29.01.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

sweet_leaf (Гергана Цветкова)

Честно казано вече не вярвам, че любовта остава,а може би просто това което ми е "давал" не е било любов...

2007-03-20T20:38:56+02:00
buba_muba (Буба)

всичко е любов и тя остава

2007-02-01T16:41:26+02:00
sweet_leaf (Гергана Цветкова)

Всичко дължа на него - това което съм, това което чувствам, това което пиша, но не знам дали разбира, не знам дали чете, не знам дали чувства...
Въздишката, която носят ветровете е моята отчаяна въздишка, моят отчаян опит да се докосна до сърцето му отново...

2007-01-31T13:41:28+02:00
изречена (Мая Попова)

всичко това е Любов!

2007-01-30T11:09:20+02:00

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0