29 янв. 2007 г., 22:34

"Въздишка"

Поэзия

749 0 4

Една отчаяна въздишка
Донесена от ветровете
Една сълза солена
Събрана в малко цвете
Едно ухание на пролет
Изпълнило със цвят очите ти
Едно докосване на нежен поглед
Породило трепет във гърдите ти

Една Любов,
Която ни събра
Една раздяла, вечна самота...

29.01.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sweet_leaf (Гергана Цветкова)

Честно казано вече не вярвам, че любовта остава,а може би просто това което ми е "давал" не е било любов...

2007-03-20T20:38:56+02:00
buba_muba (Буба)

всичко е любов и тя остава

2007-02-01T16:41:26+02:00
sweet_leaf (Гергана Цветкова)

Всичко дължа на него - това което съм, това което чувствам, това което пиша, но не знам дали разбира, не знам дали чете, не знам дали чувства...
Въздишката, която носят ветровете е моята отчаяна въздишка, моят отчаян опит да се докосна до сърцето му отново...

2007-01-31T13:41:28+02:00
изречена (Мая Попова)

всичко това е Любов!

2007-01-30T11:09:20+02:00