Jan 29, 2007, 10:34 PM

"Въздишка" 

  Poetry
580 0 4
Една отчаяна въздишка
Донесена от ветровете
Една сълза солена
Събрана в малко цвете
Едно ухание на пролет
Изпълнило със цвят очите ти
Едно докосване на нежен поглед
Породило трепет във гърдите ти

Една Любов,
Която ни събра
Една раздяла, вечна самота...

29.01.2007

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Честно казано вече не вярвам, че любовта остава,а може би просто това което ми е "давал" не е било любов...
  • всичко е любов и тя остава
  • Всичко дължа на него - това което съм, това което чувствам, това което пиша, но не знам дали разбира, не знам дали чете, не знам дали чувства...
    Въздишката, която носят ветровете е моята отчаяна въздишка, моят отчаян опит да се докосна до сърцето му отново...
  • всичко това е Любов!
Random works
: ??:??