19.03.2010 г., 14:52

Въздъхнато

752 0 11

Капка росна, кацнала на сочните устни,

ще изпия като жаден щурец.

Цвят от ябълка, развълнувал плещи изкусни,

ще поема като нежен ветрец.

 

Слънчев лъч, настанил се удобно в очите ти,

ще прережа с длан като сабя.

Летен дъх, спускащ гладни вълни по гърдите ти,

като лодка в ръце ще удавя.

 

Ласка дъжд, в хлад потръпващ по кожата,

ще измия със топли коси.

Зимно утро, на клепачите легнало в ложата,

ще стопя със горещи сълзи.

 

Тих копнеж, приютен навеки във тялото,

ще разлива мелодия в теб.

Щедра обич, запленила сърцето ми, цялото,

ме раздава парче по парче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...