Въздъхнато
Капка росна, кацнала на сочните устни,
ще изпия като жаден щурец.
Цвят от ябълка, развълнувал плещи изкусни,
ще поема като нежен ветрец.
Слънчев лъч, настанил се удобно в очите ти,
ще прережа с длан като сабя.
Летен дъх, спускащ гладни вълни по гърдите ти,
като лодка в ръце ще удавя.
Ласка дъжд, в хлад потръпващ по кожата,
ще измия със топли коси.
Зимно утро, на клепачите легнало в ложата,
ще стопя със горещи сълзи.
Тих копнеж, приютен навеки във тялото,
ще разлива мелодия в теб.
Щедра обич, запленила сърцето ми, цялото,
ме раздава парче по парче.
© Люсил All rights reserved.
