7.07.2013 г., 19:58 ч.

Въздъхвай ме! 

  Поезия » Любовна
688 2 13

Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето - от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.

 

И бръчиците, врязани в лицата,
да станат непреплувани реки -
в онези брегове на светлината
с безвремие на влюбени стрелки.

 

Добрата участ нека ни открие.
От случване светът да полети.
Крилата му - докрай да бъдем ние.
Пределите му - само аз и ти.

 

Несбъднатите още рубикони
красиво да прескача младостта.
На щастието в слънчевите клони
да трепкаме, подобни на листа.

 

Въздъхвай ме! Светът от Дъх роден е!
Дъхът ни стопля! И Дъхът - твори!
Когато съм до теб, а ти до мене,
се сбъдва невъзможното дори...

 

(Сбъднати предчувствия)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??