Кажи, възглавнице моя,
колко мои сълзи ти попи?
Кажи, разкажи му ти на тоя,
дето след мен върху тебе
ще легне да спи.
Разкажи за нощите дълги,
в които сълзите се изливат сами.
Разказвай му надълго колко трудно е
да бъдат спрени, когато от душа,
вътре в теб боли.
Разказвай и не спирай - говори!
Нека веч след мене всеки знае,
че петната върху теб са от тези,
моите сълзи. Че стара си, измачкана
и свита от болките бушували в моите гърди.
Че всичко идва и отлита, но винаги оставя
някъде следи.
О, възглавнице моя!
Разказала би ти всичко - знам.
Само да можеха възглавниците да говорят,
оставили биха човека върху себе си ням!
© Галина Кръстева Всички права запазени