16.12.2011 г., 18:29

Възглавнице моя

838 0 0

Кажи, възглавнице моя,

колко мои сълзи ти попи?

Кажи, разкажи му ти на тоя,

дето след мен върху тебе

ще легне да спи.

 

Разкажи за нощите дълги,

в които сълзите се изливат сами.

Разказвай му надълго колко трудно е

да бъдат спрени, когато от душа,

вътре в теб боли.

 

Разказвай и не спирай - говори!

Нека веч след мене всеки знае,

че петната върху теб са от тези,

моите сълзи. Че стара си, измачкана

и свита от болките бушували в моите гърди.

Че всичко идва и отлита, но винаги оставя

някъде следи.

 

О, възглавнице моя!

Разказала би ти всичко - знам.

Само да можеха възглавниците да говорят,

оставили биха човека върху себе си ням!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...