Кажи, възглавнице моя,

колко мои сълзи ти попи?

Кажи, разкажи му ти на тоя,

дето след мен върху тебе

ще легне да спи.

Разкажи за нощите дълги,

в които сълзите се изливат сами.

Разказвай му надълго колко трудно е

да бъдат спрени, когато от душа,

вътре в теб боли.

Разказвай и не спирай - говори!

Нека веч след мене всеки знае,

че петната върху теб са от тези,

моите сълзи. Че стара си, измачкана

и свита от болките бушували в моите гърди.

Че всичко идва и отлита, но винаги оставя

някъде следи.

О, възглавнице моя!

Разказала би ти всичко - знам.

Само да можеха възглавниците да говорят,

оставили биха човека върху себе си ням!