Dec 16, 2011, 6:29 PM

Възглавнице моя

  Poetry
839 0 0

Кажи, възглавнице моя,

колко мои сълзи ти попи?

Кажи, разкажи му ти на тоя,

дето след мен върху тебе

ще легне да спи.

 

Разкажи за нощите дълги,

в които сълзите се изливат сами.

Разказвай му надълго колко трудно е

да бъдат спрени, когато от душа,

вътре в теб боли.

 

Разказвай и не спирай - говори!

Нека веч след мене всеки знае,

че петната върху теб са от тези,

моите сълзи. Че стара си, измачкана

и свита от болките бушували в моите гърди.

Че всичко идва и отлита, но винаги оставя

някъде следи.

 

О, възглавнице моя!

Разказала би ти всичко - знам.

Само да можеха възглавниците да говорят,

оставили биха човека върху себе си ням!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...