Възходящ поток
Подпирам се на четири стени,
избирам си финала за начало.
Настройвам честоти и светлини,
не плувам в тишина изнемощяла.
Към слънцето разчиствам висини,
разпъждам черни врани на пълчѝща.
Догонват топлината на вълни,
не търсят нито пристан, ни летище.
Разгънали уверено крила,
увличат мисълта ми в пируети.
Смениха се безчетни кроила,
сред тях размахвам вихрено ръцете.
Кога ще стигнем и къде ще спрем,
не ме вълнува земната притяга.
Разпрегнах опустелия ярем,
напред проникновено се протягам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
