Възходящ поток
Подпирам се на четири стени,
избирам си финала за начало.
Настройвам честоти и светлини,
не плувам в тишина изнемощяла.
Към слънцето разчиствам висини,
разпъждам черни врани на пълчѝща.
Догонват топлината на вълни,
не търсят нито пристан, ни летище.
Разгънали уверено крила,
увличат мисълта ми в пируети.
Смениха се безчетни кроила,
сред тях размахвам вихрено ръцете.
Кога ще стигнем и къде ще спрем,
не ме вълнува земната притяга.
Разпрегнах опустелия ярем,
напред проникновено се протягам.
© Светличка All rights reserved.
