7.05.2016 г., 21:49 ч.  

Възкресение 

  Поезия » Друга
986 0 6

Потръпна душата на здрача

и в тихия сън на завоя

съзрях планината да плаче

над звездната смърт на прибоя.

Отмина прегърбен Човекът -

как светеше черната риза...

Нощта на колене се свлече

и бавно звездите заниза.

Ще лази по сребърна нишка

към нашето бъдеще ярко.

Той нищо не пита, не иска –

Човекът е Божия мярка.

Във себе си дири умиране,

в сърцето, където го няма.

Реката е трудно Извиране,

спокойният вир е Измама.

И стене до бяло душата му,

заключена в черната дреха,

толкова грешна и праведна,

колкото малък човека.

Пречистен пренесе душата си,

боса през Божиите прагове.

Бог му подаде ръката си -

После... Човекът забрави.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??