18.11.2018 г., 20:07  

Възкресението на Лазар

1.2K 0 0

                                                   Възкресението на Лазар

 

                                                 О, Исусе, напред води ме!

                                              О, Христе, с любов преизпълни ме!

 

                                             Аз ще бъда твой покорен раб вовеки,

                                            ще следвам храбро светлите пътеки

 

                                           на познанието мъдро, на любовта ти свята,

                                           без да се изкушавам от на Мефистофел словата.

 

                                           Те сквернят твойто име свято,

                                          що сияе ярко кат море от злато.

 

                                          И когато Лазар възкреси Ти, Боже,

                                         разбрах, че силата Ти всичко може.

 

                                        И до днес, щом плът сатанинска греховно ме изкушава,

                                       за Теб си мисля и душата ми над мрака надделява!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галифрей Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...