darisss (Дарина Шопова)
13 1458
16.11.2007 г., 9:00 ч.

Възкръсна вярата ми 

  Поезия
1656 0 17

Из пътищата невървяни, на душата,

един избрах да извървя.

Във мъки, в радости, сред суетата

да търся истината за света.

 

А истината, знаех, ще намеря

със поглед в синьото небе навън

и с вяра в смисъла у нея,

тъй търсех я дори насън.

 

Сърцето ми премина бури страшни

и студове сковаха огнената гръд,

по друмища безлюдно-прашни

се луташе по своя път.

 

Светкавици раздираха душата

и заедно с нея любовта

откъсна своя порив - светлината -

от вярата ми в чистите дела.

 

Съмнение ли, луда страст порочна

избута в ъгъла мечтите

и тъй нощта ми, тя започна

да жули с огнен сърп сълзите.

 

Във ад да бях не бих крещяла,

тъй както крясъкът изви,

в душата ми злокобна хала

ехидно да ме надхитри.

 

Тъй "Егоизъм" кръстих любовта,

а щастието - илюзия омайна.

Мечтите бяха в минали дела,

сърцето ми не бе сърце, а тайна.

 

Аз лутах се в останки от душата си,

поели по злочестият си път,

неосъзнала, че вървях в мечтата си

да срещна смисъла в светът.

 

Вървях по пътя, без звездица

да чуя да ми шепне думи сластни,

в окото ми бездушната зеница

потъваше в тъга и мрак всевластни.

 

Вървях без вяра, без опора,

вървях сред локви и в калта

откривах всички други хора,

поробени от глупоста.

 

Срещу ми, в миг се появи

огромен черен силует,

изблъска ме и паднах във страни

сред хора, в сивотата си, безчет.

 

И в спомените си, обидена заплаках,

сълзите ми замрежиха света,

надеждата тъй дълго чаках,

че не видях как тя протегна ми ръка.

 

Едно момиче светло, озарено

от хиляди неонови искри,

усмихнато се взираше у мене

и черното си наметало то свали...

 

То срина ме, да ме изправи,

защото сблъсках се със себе си, това

бе моят силует, но той не мрази,

обича, вярва в любовта!

 

Тъй времето във своя кръговрат

създаде моят порив към звездите

и аз си спомних моят свят

с усмивка, вярваща в мечтите.

 

Погледнах хората, а в тях

частици огън пръскаха в сърцата,

искра на обич в слънцето видях

и тази обич стопли ми душата!

 

Изгрях със изгрева на нови времена,

да бъда чиста, нова, променена,

прастара обич върна ми света,

възкръсна вярата ми повалена!

© Дарина Шопова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!!!
  • Харесва ми харизмата в стиховете ти.Дано мечтите ти се сбъднат
  • !!!
    Браво, Дари!
  • Мило тъжно Лунно момиче, вярвам, че си
    и засмяно Слънчево момиче вече и
    много ти се радвам на теб и на
    прекрасната поема, която си сътворила!!!
    Обожавам я вече и те прегръщам от все сърце!!!
  • Приеми и моята искра на обич, Дарина.
    Чудесен стих !!!
  • Прекрасен мъдър стих!Поздравления!
  • Страхотно!!!
  • Много е хубаво.Поздрав и целувки.
  • Поздравления и от мен.Много силна,разтърсваща и въздействаща творба.
  • И на мен много ми харесва !
    Прекрасен стих !
  • Поздравления, Дарина!!!
  • Прекрасен стих!!! Превъзходен!!!
  • Прекрасно, много позитивно!
    Емоционално, пълно с енергия
    за живот.Много ми допадна.
    С много обич, прекрасна Дарина.
  • "Светкавици раздираха душата

    и заедно с нея любовта

    откъсна своя порив - светлината -

    от вярата ми в чистите дела."
    Много добре издържано до края, за такова дълго стихотворение това си е геройство
    А и страшно въздейства, носи страхотни послания!
    Поздравявам те!Усмивки и още музи, които да раждат
    само такива прекрасни стихове!
  • Браво,отлично е.Така дълбоко и въздействащо.Поздравявам ви за прекрасната поезия.
  • "Изгрях със изгрева на нови времена,
    да бъда чиста, нова, променена,
    прастара обич върна ми света,
    възкръсна вярата ми повалена!"

    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??