Nov 16, 2007, 9:00 AM

Възкръсна вярата ми

  Poetry
2K 0 17

Из пътищата невървяни, на душата,

един избрах да извървя.

Във мъки, в радости, сред суетата

да търся истината за света.

 

А истината, знаех, ще намеря

със поглед в синьото небе навън

и с вяра в смисъла у нея,

тъй търсех я дори насън.

 

Сърцето ми премина бури страшни

и студове сковаха огнената гръд,

по друмища безлюдно-прашни

се луташе по своя път.

 

Светкавици раздираха душата

и заедно с нея любовта

откъсна своя порив - светлината -

от вярата ми в чистите дела.

 

Съмнение ли, луда страст порочна

избута в ъгъла мечтите

и тъй нощта ми, тя започна

да жули с огнен сърп сълзите.

 

Във ад да бях не бих крещяла,

тъй както крясъкът изви,

в душата ми злокобна хала

ехидно да ме надхитри.

 

Тъй "Егоизъм" кръстих любовта,

а щастието - илюзия омайна.

Мечтите бяха в минали дела,

сърцето ми не бе сърце, а тайна.

 

Аз лутах се в останки от душата си,

поели по злочестият си път,

неосъзнала, че вървях в мечтата си

да срещна смисъла в светът.

 

Вървях по пътя, без звездица

да чуя да ми шепне думи сластни,

в окото ми бездушната зеница

потъваше в тъга и мрак всевластни.

 

Вървях без вяра, без опора,

вървях сред локви и в калта

откривах всички други хора,

поробени от глупоста.

 

Срещу ми, в миг се появи

огромен черен силует,

изблъска ме и паднах във страни

сред хора, в сивотата си, безчет.

 

И в спомените си, обидена заплаках,

сълзите ми замрежиха света,

надеждата тъй дълго чаках,

че не видях как тя протегна ми ръка.

 

Едно момиче светло, озарено

от хиляди неонови искри,

усмихнато се взираше у мене

и черното си наметало то свали...

 

То срина ме, да ме изправи,

защото сблъсках се със себе си, това

бе моят силует, но той не мрази,

обича, вярва в любовта!

 

Тъй времето във своя кръговрат

създаде моят порив към звездите

и аз си спомних моят свят

с усмивка, вярваща в мечтите.

 

Погледнах хората, а в тях

частици огън пръскаха в сърцата,

искра на обич в слънцето видях

и тази обич стопли ми душата!

 

Изгрях със изгрева на нови времена,

да бъда чиста, нова, променена,

прастара обич върна ми света,

възкръсна вярата ми повалена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...