Из пътищата невървяни, на душата,
един избрах да извървя.
Във мъки, в радости, сред суетата
да търся истината за света.
А истината, знаех, ще намеря
със поглед в синьото небе навън
и с вяра в смисъла у нея,
тъй търсех я дори насън.
Сърцето ми премина бури страшни
и студове сковаха огнената гръд,
по друмища безлюдно-прашни
се луташе по своя път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse