Възкръсване
Изгубих се, потъвах сякаш
във дълбините на страха,
а после доста дълго лутах се
във лабиринта на ума.
Сега се връщам там, където
единствено щастлива съм - в сърцето.
Завръщане като възкръсване.
Прости ми, ако можеш -
сподавен стон във мен шепти.
Обичай ме, аз знам, че можеш -
без думи ми отвръщаш Ти.
Смирена, лека и безплътна
потъвам в Твойта Светлина,
отново сякаш съм родена,
възкръснала от пепелта.
А после тази пепел става златна,
разпръсва се към Вечността
и като дъжд божествен сипе се
магията на Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Борисова Всички права запазени
