30.03.2012 г., 10:13

Възможна свобода

804 0 1

независимостта не е утопия
в свят на промени
целенасочени копнежи
разбити в стените на безразличието
търсейки и намирайки
природната анихилация е процес
свобода и прекратяване
прекратяване и свобода
изобщо възможен ли е пътят
познанието извън насладата и болката
просветление - циклично в небитието
битие - борба без край
начало край начало покой
интуитивната мъдрост на пролетта
вятър вдъхновение промяна отначало
не се обръщай назад
не можеш да видиш отвъд облаците
зависими от удоволствието
гледка наслада наркотик
всичко което е далеч е недостижимо
забързани отминаваме
спокоен час без желания
все по неосезаемо докосване
тук, сега, никъде и навсякъде
хиляди средства против болката
омагьосан кръг Христос и Буда
мързелът вече не е порок
а тайнство съзерцание
бавно стъпвай не мисли
пусни напрежението навън
раница вода  чай закуска
затлъстяло дълго ежедневие
формално отсъствие
център на притегляне
безброй вариации
по-добре да прочетеш книга
отколкото да тичаш след жена или мъж
ненужна мъдрост навсякъде
но прозорецът винаги е близо
да пуснеш свеж въздух
той разтваря мръсотията
насища новата гледка
дарявайки ни покой
дарявайки ни копнежа
и накрая един здравословен сън

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Стоичков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...