Кожата ти бяла,
мека като сатен.
Докосвам я нежно,
 ала ти си студен.

Черна и красива е нощта,
 ти отново вмъкваш се в съня.

Две прекрасни огнени звезди,
гледат тъжните ми плакали очи.
А не са ли точно тези звезди
твоите зелени очи?

Спуска се сянка от чувства над мен,
любовта ми към теб
става все по-силна
с всеки изминал ден.

И само, и единствено в съня
аз мога да ти споделя
колко силна е към тебе обичта.

А  как иска ми се
 да се влея в теб,
както река 
влива се в море.

И как искам
да изгрея за теб,
като слънце
сред мрачно небе.

И да съм красиво
северно сияние,
и да бъда само
под твое влияние.

Да бъда
лунна светлина,
да блестя в сърцето ти
като звезда.

Но как е възможно това?
Отново безсилна е и нощта.
Възможно ли е
да те обичам
по този начин, кажи?
Мислиш невъзможно е нали?

Ами погледни -
сутрешните слънчеви лъчи
как нежно озаряват моята любов,
как изсушават нощните ми сълзи.

Любов изглежда, нали?

2007