Nov 28, 2008, 8:21 PM

Възможно ли е да те обичам така

  Poetry
685 0 0
 

Кожата ти бяла,
мека като сатен.
Докосвам я нежно,
 ала ти си студен.

Черна и красива е нощта,
 ти отново вмъкваш се в съня.

Две прекрасни огнени звезди,
гледат тъжните ми плакали очи.
А не са ли точно тези звезди
твоите зелени очи?

Спуска се сянка от чувства над мен,
любовта ми към теб
става все по-силна
с всеки изминал ден.

И само, и единствено в съня
аз мога да ти споделя
колко силна е към тебе обичта.

А  как иска ми се
 да се влея в теб,
както река 
влива се в море.

И как искам
да изгрея за теб,
като слънце
сред мрачно небе.


И да съм красиво
северно сияние,
и да бъда само
под твое влияние.


Да бъда
лунна светлина,
да блестя в сърцето ти
като звезда.

Но как е възможно това?
Отново безсилна е и нощта.
Възможно ли е
да те обичам
по този начин, кажи?
Мислиш невъзможно е нали?

Ами погледни -
сутрешните слънчеви лъчи
как нежно озаряват моята любов,
как изсушават нощните ми сълзи.

Любов изглежда, нали?

 

2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...