25.03.2018 г., 16:06

Възможности...

767 3 9

          

                        Възможности...

 

           Гледал Геле хората с възможности
           съвсем често сменят си колите,
           а попаднат ли във други общности* –
           вече ей, тъй сменят и жените...

 

           И реши да бъде като всички бели –       
           друго нямаше – да смени поне жената!
           Нямаше кола, а само две умрели
           от глад свинки, както и козата...

 

           А жена му – не, че беше остаряла ! –
           но не може нищо, а и хич не иска!
           Може да стои по цял ден пред огледало,
           и парите иска само тя да стиска!..
       
           Той когато пие – чашите му тя броѝ,
           жена в гръб дори да не поглежда!
           Във кръчмата не трябва често да стои...
           и вкъщи гости никога да не довежда !

 

           Това живот ли се нарича, братя ?...
 
           Та реши той, според модата да я смени,
           затова потърси в няколко пазара !
           Там предлагаха говеда, стари вещи, но жени...
           никъде не виждат се и явно – няма..

 

           Курдиса* я на сянка. Ще чака мющерия*!
           А жегата напече Геле и той ожъдня..
           Реши и в кръчмата отскочи за шише ракия,
           но няколко авери* там видя, та се застоя...

 

           Кога си тръгна, слънцето се беше скрило.
           От пазара вече нямаше дори следа...
           Лошото бе, че и жената с него се изпарила!
           Сам-самичък тръгна Геле за дома!!

 

           А там тъмно. Празно. И няма манджа!
           Ще яде ли и после със кого ще легне?
           Мислеше до вчера, че туй не е важно,
           че жената вещ е  и малко потребна...

 

           Явно, сметката излезе съвсем крива...
           Трябваше да го признае , но навреме !
           И си мисли Геле - дали тя ще е щастлива ,
           ако падне й ,така нещастен на колЕне ?

 

           Ще ѝ обещае всякакви подаръци – звезди,
           рокли, шалове, пантофи – дреболии доста!
           Само да се върне – къщата да подреди,
           а пък как ще я наказва – знае си но, после...

 

           Уви, жената не повярва...

 

           Поуката е тук – мислете предварително, мъже!
           Нали от старите обувки – по-удобни няма!
           От своята жена – и да признаеш да не щеш –
           ни на света, ни у дома ти – по-уютно няма!!!
 
                24.03.2018г.
________________________________________________________

         * - други общности - парламент, нови служби, командировки...
         *  - курдиса - намести
         * -  мющерия - купувач
         * - авери - другари
         

           

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се на присъствието ти ,мила Бени!
  • Много ми хареса,Иржи! Мъдро, с необходимата доза хумор.Поздравления!
  • Обичам твоите дисекции,Гавраиле,със съответната доза хумор!Аз задавам само малко от темата,,а размишленията оставям на вас.Благодаря ти!
  • Иржи,ще карам подред.Че само белите ли си сменят жените.Смятам че черните и жълтите хич не отстъпват.Има елементи на превъзходство.
    После за пазара.Че той не знае ли за старозагорския пазар.Малко бяло на лицето и веднага ще и се намери купувач
    И накрая мъжът депресиран.Как няма да се пропие?Не стига че според науката сме изчезващ вид и пак нас острелват.
  • Благодаря,Юри...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...