Възпадане

7.11.2013 г., 22:12 ч.

Поезия » Философска

475 0 2

Душата ми с ранени колене бе.
В игра на сляпа баба,
затичана, несигурна, в отбрана...
Простря се цяла на паважа сив.
От болка
идеше ù там да си остане.
Но по-добре, реши, ще е да стане.
Без туй боли.
Напрегна сили, вени, мишци,
застиска зъби, заръмжа, фуча, затръшка се
и се изправи.
Боли да станеш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Възпадане

Искате да прочетете повече?

Предложения