Възпадане
Душата ми с ранени колене бе.
В игра на сляпа баба,
затичана, несигурна, в отбрана...
Простря се цяла на паважа сив.
От болка
идеше ù там да си остане.
Но по-добре, реши, ще е да стане.
Без туй боли.
Напрегна сили, вени, мишци,
застиска зъби, заръмжа, фуча, затръшка се
и се изправи.
Боли да станеш,
но станеш ли веднъж,
започваш
да виждаш отвисоко
безкрайните пътеки
сред цъфналата ръж,
безбройните лъчи, звезди и стрехи
и виждаш
нашироко и надлъж...
Душата ми запя и зацъфтя, и заподскача.
Натъртена до синьо,
но с розови страни
засили крачки и закрачи...
Животът продължава.
Животът предстои...
© Аделина All rights reserved.
. Благодаря 
