22.08.2019 г., 12:14

Възпоменание

1.3K 0 0

Жената позвъни.

Запя звънец:”Аз тук съм.Отвори.”

Щракна ключалка и вратата се отвори

Как трудно е с вълнението си да се бориш!

По-черно и от дявола до прага

стоеше любопитно къдраво кутре

и като флаг на радостта размахваше опашка

Кутрето джавкаше със тъничко гласче.

След него се показа

разцъфнало девойче.

Със лик сияещ и смутена стойка.

Дъжд от усмивки заваля,

А то като врабче се свря

във нейната прегръдка.

Отзад със атактична стъпка

пристъпи мъж, прошарено момче

със атактично биещо сърце.

Във погледа му радостна тъга

и тъжна радост

избуяват като пролетна леха.

„Дъще,нашата майчица си дошла!”

Думи отекващи като камбанен звън

във миг чаровен като цветен сън.

И тя потъва в необятната прегръдка

на най-добрия мъж на тоя свят.

Отминаха годините като видения...

Звънецът е пресипнал,а вратата

от надежди остаря.

Годините изчезнаха като видения...

Жената вече само спомени събира

във среднощни бдения

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...