10.06.2007 г., 18:32

Възраст

797 0 5

    
Възраст

Трезвен, немолещ и свестен,
пълзя по света ни бесен.
Приятели губя, а нови,
не намирам - все са с окови.

Обичащ и нежен, вседаен,
удари сбирам. И в заем.
Живея си повече с лАни.
Обичта и Децата ми - Рани!

Пиян и безсвестен. Сред есен.
Честен - напявам Песен.
Излиза глухо и мрачно, и диво.
Гласът ми... и той си отива...

7 декември 2001, Сингапур

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...