10.06.2007 г., 18:32

Възраст

792 0 5

    
Възраст

Трезвен, немолещ и свестен,
пълзя по света ни бесен.
Приятели губя, а нови,
не намирам - все са с окови.

Обичащ и нежен, вседаен,
удари сбирам. И в заем.
Живея си повече с лАни.
Обичта и Децата ми - Рани!

Пиян и безсвестен. Сред есен.
Честен - напявам Песен.
Излиза глухо и мрачно, и диво.
Гласът ми... и той си отива...

7 декември 2001, Сингапур

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...