24.11.2007 г., 12:16

Възраст

1.1K 0 26

В друго русло преминаха чувствата.

Укроти се душата, изстинала

и по новому схващам изкуството

да живея, чрез всичко отминало.

Все по-малко са новите истини.

Все по-рядко се раждат желания.

Мисълта ми е някак изчистена

от копнежа за нови познания.

Все по-рядко се стряскам учудена.

Всичко вече до болка познато е.

Не бленувам до изгрев, събудена

от неистова обич в душата си.

Подредени са всички реалности.

Зазимени са всички илюзии.

Ежедневни несгоди, баналности,

все по-рядко преглъщам чрез музика.

И не вярвам наивно на думите -

приповдигнато, с патос изречени.

Твърде често избягвам от шумните

и тържествено-бляскави вечери.

Но понякога в кратките мигове,

през които забравям годините.

Нещо детско у мене намигва и

си припомням посоки неминати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепен стих, Вале! Как докосна душата ми....Нека детето в теб никога не пораства! Прегръщам те!!!
  • Но понякога в кратките мигове,
    през които забравям годините.
    Нещо детско у мене намигва и
    си припомням посоки неминати.
    * * *
    Обичам да те чета! Невероятна си! Поздрави!
  • “Много видимо аз, много видимо аз, по-невидимо ти..."

    Страхотен стих! Много ми допадна!
  • Валя, изумително пишеш!!!
    Как те разбирам...
  • На един дъх...
    Мъдра поезия!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....