24.11.2007 г., 12:16

Възраст

1K 0 26

В друго русло преминаха чувствата.

Укроти се душата, изстинала

и по новому схващам изкуството

да живея, чрез всичко отминало.

Все по-малко са новите истини.

Все по-рядко се раждат желания.

Мисълта ми е някак изчистена

от копнежа за нови познания.

Все по-рядко се стряскам учудена.

Всичко вече до болка познато е.

Не бленувам до изгрев, събудена

от неистова обич в душата си.

Подредени са всички реалности.

Зазимени са всички илюзии.

Ежедневни несгоди, баналности,

все по-рядко преглъщам чрез музика.

И не вярвам наивно на думите -

приповдигнато, с патос изречени.

Твърде често избягвам от шумните

и тържествено-бляскави вечери.

Но понякога в кратките мигове,

през които забравям годините.

Нещо детско у мене намигва и

си припомням посоки неминати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Великолепен стих, Вале! Как докосна душата ми....Нека детето в теб никога не пораства! Прегръщам те!!!
  • Но понякога в кратките мигове,
    през които забравям годините.
    Нещо детско у мене намигва и
    си припомням посоки неминати.
    * * *
    Обичам да те чета! Невероятна си! Поздрави!
  • “Много видимо аз, много видимо аз, по-невидимо ти..."

    Страхотен стих! Много ми допадна!
  • Валя, изумително пишеш!!!
    Как те разбирам...
  • На един дъх...
    Мъдра поезия!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...