24 nov 2007, 12:16

Възраст

  Poesía
1K 0 26

В друго русло преминаха чувствата.

Укроти се душата, изстинала

и по новому схващам изкуството

да живея, чрез всичко отминало.

Все по-малко са новите истини.

Все по-рядко се раждат желания.

Мисълта ми е някак изчистена

от копнежа за нови познания.

Все по-рядко се стряскам учудена.

Всичко вече до болка познато е.

Не бленувам до изгрев, събудена

от неистова обич в душата си.

Подредени са всички реалности.

Зазимени са всички илюзии.

Ежедневни несгоди, баналности,

все по-рядко преглъщам чрез музика.

И не вярвам наивно на думите -

приповдигнато, с патос изречени.

Твърде често избягвам от шумните

и тържествено-бляскави вечери.

Но понякога в кратките мигове,

през които забравям годините.

Нещо детско у мене намигва и

си припомням посоки неминати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепен стих, Вале! Как докосна душата ми....Нека детето в теб никога не пораства! Прегръщам те!!!
  • Но понякога в кратките мигове,
    през които забравям годините.
    Нещо детско у мене намигва и
    си припомням посоки неминати.
    * * *
    Обичам да те чета! Невероятна си! Поздрави!
  • “Много видимо аз, много видимо аз, по-невидимо ти..."

    Страхотен стих! Много ми допадна!
  • Валя, изумително пишеш!!!
    Как те разбирам...
  • На един дъх...
    Мъдра поезия!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...