Възраст
В друго русло преминаха чувствата.
Укроти се душата, изстинала
и по новому схващам изкуството
да живея, чрез всичко отминало.
Все по-малко са новите истини.
Все по-рядко се раждат желания.
Мисълта ми е някак изчистена
от копнежа за нови познания.
Все по-рядко се стряскам учудена.
Всичко вече до болка познато е.
Не бленувам до изгрев, събудена
от неистова обич в душата си.
Подредени са всички реалности.
Зазимени са всички илюзии.
Ежедневни несгоди, баналности,
все по-рядко преглъщам чрез музика.
И не вярвам наивно на думите -
приповдигнато, с патос изречени.
Твърде често избягвам от шумните
и тържествено-бляскави вечери.
Но понякога в кратките мигове,
през които забравям годините.
Нещо детско у мене намигва и
си припомням посоки неминати.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
