Тиктакат неуморно часовете
във моята изстрадала глава,
а мислите ми грачат с гласовете
на хиляди блуждаещи слова.
А образът се пули във стъклото
от щрихите, разрязващи плътта,
графити се разливат по платното
в стенания на плачеща тъга.
Картината е мрачна и зловещo
във сенките умират цветове,
хвърчилото се мята, безнадежно,
в очакване на нежни ветрове. ...