alsako (Александър)
17 40
19.02.2017 г., 18:07 ч.

Възвръщане 

  Поезия » Любовна
961 1 4

Тиктакат неуморно часовете

във моята изстрадала глава,

а мислите ми грачат с гласовете

на хиляди блуждаещи слова.

А образът се пули във стъклото

от щрихите, разрязващи плътта,

графити се разливат по платното

в стенания на плачеща тъга.

Картината е мрачна и зловещo

във сенките умират цветове,

хвърчилото се мята, безнадежно,

в очакване на нежни ветрове.

Брожения във власт на сетивата,

отричам думи, мисли, суета,

вселената посочва ми съдбата

във  щастие, дарено от жена.

И слънцето изгрява във душата,

изпълнен с  радост, мир и свобода,

и себе си отправям в необята,

в живота ме възвръща – Любовта!

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така прави, да й се не види
  • Любовта - тази магьосница ... Красив и образен стих! Поздравления!
  • "А образът се пули във стъклото
    от щрихите, разрязващи плътта,"и
    "хвърчилото се мята, безнадежно,
    в очакване на нежни ветрове."
    Много ми харесва!
  • ..."щастие, дарено от жена" е много хубаво, поздравления за стиха!
Предложения
: ??:??