Възвръщане
Тиктакат неуморно часовете
във моята изстрадала глава,
а мислите ми грачат с гласовете
на хиляди блуждаещи слова.
А образът се пули във стъклото
от щрихите, разрязващи плътта,
графити се разливат по платното
в стенания на плачеща тъга.
Картината е мрачна и зловещo
във сенките умират цветове,
хвърчилото се мята, безнадежно,
в очакване на нежни ветрове.
Брожения във власт на сетивата,
отричам думи, мисли, суета,
вселената посочва ми съдбата
във щастие, дарено от жена.
И слънцето изгрява във душата,
изпълнен с радост, мир и свобода,
и себе си отправям в необята,
в живота ме възвръща – Любовта!
© Александър All rights reserved.
