29.06.2011 г., 2:01 ч.
Взаимен резонанс
Взаимен резонанс
Не си мисли, че искам милостиня
с протегнатите си към теб ръце!
Не бъркай любовта ми с просякиня
и не жигосвай влюбено сърце!
Любовта е истинска тогава,
когато две сърца в едно туптят.
При нея липсва терминът забрава...
душите винаги в синхрон трептят.
Когато някой, някого обича,
не чака той отсрещен реверанс,
а чувството, което ще прилича
на нежен и взаимен резонанс.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
ссамо благодаря ще кажа !
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
Славче, аз съм преживял какви ли не бури, така че някои от тях даже понякога ми липсват.
-
Близо си,ИЦЕ,много...!
Морето бурно ли е?
-
Аз наистина не одобрявам случаите, в които коментарите на автора са, или се доближават до 50% от общия брой. Но сега няма как да не благодаря на двете момичета - все пак даже и аз понякога мога да бъда един много възпитан, перфектен, но ако има защо и... болезнено откровен кавалер. И така:
Благодаря ви, момичета! За мен вашата оценка наистина е много важна. -
Не бъркай любовта ми с просякиня
и не жигосвай влюбено сърце!
Докосващ стих! -
Ех, Христо, поласканата съм аз - не мога да се меря с теб, беше само жест на съпричастност
-
Браво Цвети! Поласкан съм.А женското мнение,по-скоро е написано от мъжко момиче. Браво на него и...
Изтеглих тежката си орисия
и няма вече от какво да ме е страх.
Не давам аз любов на вересия,
че стигат ми неволите, които брах -
Много е добро! Струвало си е перипетиите и усилията Поздрав с едно женско мнение по въпроса:
Не давай обичта назаем
с куп гръмки клетви – цял порой,
че чувствата не са под наем,
за да се връщат в точен брой.
Недей да чакаш да се моля
за твоя ласка в тъжен ден –
бъди любим по своя воля,
а не лихвар на чувства с мен.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=250523 -
Да! Поздрав!
-
Привет и благодарност на всички прочели и най-вече коментирали.
В интерес на истината, историята на този стих е много странна:
1. Преди две години написах един много хубав разказ, поне моето мнение е такова, независимо че беше мой. Казвам беше, защото единият от харддисковете се повреди и трябваше да го сменя. Точно в него беше и „Гордата жена” - така се казваше разказът.
2. Не ми беше проблем да го възстановя по памет, но вместо това написах малка поема със същото заглавие, която също много ми хареса. Тази поема обаче просто изчезна от компа по някакъв мистериозен начин, като се има предвид, че с компютри се занимавам повече от двайсет години, включително и програмиране. Да, но от поемата не остана ни следа и така приключих с „Гордата жена”.
3. Вчера съвсем неочаквано се сетих за „нея”, но този път написах само три силно компресирани куплета и ги пуснах в сайта. За разлика от споменатата поема, те са написани в чисто класически стил, единствената причина за което е, че просто приех предизвикателството на този труден и безкомпромисен стил, който започва да те спъва още от първата крачка и то преди да си си вдигнал крака, но това е друг въпрос.
Откровено казано и разказът и поемата бяха наистина много хубави и може би затова започна да ме посещава мисълта за тяхното възстановяване. -
Любовта е трептене в синхрон! Поздрави за хубавия стих, Христо!
-
Резонансът на две души!!!
Уловил си го неповторимо, Христо!
Сърдечен поздрав! -
Това е!
Поздравления! -
И категоричност, и нежност в три куплета... Браво!
-
Много сила, нежност и любов изразява стихът ти, бате Ице! Поздрав сърдечен от мен!
-
Дано я има такава...
-
Харесах!
-
Много е добро, за фонче: Nox Arcana - The Forgotten
100000x -
Страхотен стих!Макар и протъркано,казвам-Браво!Страхотно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
