Вземам си Луната
Вече те няма,
при звездите си,
знам.
Вземам си Луната,
искам да настане
вечен мрак.
В моето съзнание
само спомени
кръжат,
няма те
и искам
да настане
вечен мрак.
От някъде ме
гледаш,
смееш се,
а на мен
не ми е до смях.
Вземам си Луната,
искам да
настане
вечен мрак.
Твоето сияние,
е още там
където беше ти,
не можеш да останеш,
лети!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jivka Koleva Всички права запазени
