След всичките житейски изпитания,

след толкова несбъднати мечти

и думи тежки, непонятни -

кажи ми - колко дълго се мълчи?

И събирах на дните посоките,

изваляха се всички над мен!

Виждаш ли как е измръзнал живота ми,

чака отвън тръпнещ, сломен.

И се свива във тъжна обреченост,

непознал свойто топло " преди".

Вечно търсещ дълбокото в себе си

някой ден ще открие! Нали?

Всички тайни ще бъдат разкрити -

за Вселената, кармата, за честта и дълга.

Отредените дни - колко честити

и колко изплакани ведно със скръбта.

За всичко ще бъде платено -

с радост и болки, и тиха печал.

Изстрадва се туй, що е така отредено

и взимаш това, което си дал!