Вземаш, каквото си дал...
След всичките житейски изпитания,
след толкова несбъднати мечти
и думи тежки, непонятни -
кажи ми - колко дълго се мълчи?
И събирах на дните посоките,
изваляха се всички над мен!
Виждаш ли как е измръзнал живота ми,
чака отвън тръпнещ, сломен.
И се свива във тъжна обреченост,
непознал свойто топло " преди".
Вечно търсещ дълбокото в себе си
някой ден ще открие! Нали?
Всички тайни ще бъдат разкрити -
за Вселената, кармата, за честта и дълга.
Отредените дни - колко честити
и колко изплакани ведно със скръбта.
За всичко ще бъде платено -
с радост и болки, и тиха печал.
Изстрадва се туй, що е така отредено
и взимаш това, което си дал!
© Румяна All rights reserved.
