Вземи си болките Живот,
не виждаш ли, не ти ги искам,
отсей онези късчета любов,
дано, дано да ме заситят!
Вземи си смешните премени,
повярвай ми, най-истинска съм гола,
не искам за мене да са отредени,
зове ме усмивката чимширена на двора!
Вземи, вземи и този студ,
нелепата забрава, самотата,
върни ми го, не искам да е друг,
аз знам Животът е награда!