20.08.2009 г., 22:32

Вземи за себе си...

842 0 11

 

Вземи за себе си...

 

 

Ден, пълен с въздишки на щастлива умора,

много радост, раздадена и на другите хора,

слънце и сянка в мислите бистри, красота

в прилежната щедрост на малките истини...

Ден, истински като щастлива златна монета,

звънва приказен - усмихната звездна комета!

Ден, малък като прохождащ юнак,

смел, омацан с откривателско "пак".

Ден, който ти да прегърнеш.

Ден, с който при себе си да се върнеш...

 

 

 

посвещавам на всички Откровения, които споделихте с мен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • трудно е, но и прекрасно да се върнеш към себе си, Светле....
    труден е Пътят....!

    прегръщам те от сърце и ти благодаря за посвещението!!!


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=134304


  • Благодаря Ви...
    ...сънища-сини и сънени облаците по здрач изтъкават, после полека приспиват съдби-"утре" не се е родило, само "днес" ни остава. Само словото с Теб ме сближи, нека него сънуваш, нека постеля Ти бъде и стряха. Виж, уморени заспиват последни звезди...Лека нощ! Думите летни, вече заспаха...
    С много обич!
  • какво друго ни остава,
    освен да е завърнем при себе си...
  • Ако знаеш само как ми светна твоят хубав ден
    в най-подходящия момент, точно когато попържах немилостиво
    почти всичко около мен. Сега ми попремина.
    Благодаря ти! Добре е, че те има!
    Буквално след малко отивам край морето, но не за да направя тен,
    а за да бъда далече от сивото.
    Бъди щастлива!
  • Благодаря,че раздаваш таланта си.Нека Поезията ти носи много щастие.Успехи...Wali./Виолета Томова/

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...