Взимам, Взимам

Взимам, Взимам

От както съм роден, съм егоцентричен.
Своята душевност аз крада.
Болката, че не мога да заобичам.
Смелостта се предаде на страха.
От години наред, закостенял портрет
На самотната ми черна душа,
Като всеки виден неизвестен поет
Малко пиша, а чета ли, чета...

Моите грехове ме направиха безбожен,
Малкото надежда за деня,
Помолих се и адът сякаш беше отложен,
Прекръстих се и махнах с ръка.
Не се лекувам отвътре и още линея.
Взимам, взимам пак отрова.
Небесното царство - дано го преодолея,
Макар и преклонил се пред Бога.

Земните си неволи аз запратих далече,
Нямам нужда да живея с тях.
Знам, знам щом отвътре съм обрачен,
Няма повече място за страх.
Не бягам от себе си, а от всяко зло,
Взимам, взимам по малко от вас.
На моето погребение - пиршество!
И хората да се смеят на глас.

Да загубиш душата си е повече от мъка,
Изобщо да се предадеш.
Сам да предам моята собствена заръка:
Да тръгнеш и да не спреш.
Не ме мислите, защото съм грешен крадец
Взимам, взимам любовта.
С увяхнал венец, като онемял певец,
Умирам с песен на уста.

И небето се разтвори, един ангел слезе при мен,
Размаха своите бели криле,
Помаха със силните си ръце,
Пристъпи с мощни нозе,
Унищожи моите грехове,
И тъй чудно ми рече: "Взимам, взимам те в плен".