26 янв. 2007 г., 06:02

Взимам, Взимам

846 0 1
Взимам, Взимам

От както съм роден, съм егоцентричен.
Своята душевност аз крада.
Болката, че не мога да заобичам.
Смелостта се предаде на страха.
От години наред, закостенял портрет
На самотната ми черна душа,
Като всеки виден неизвестен поет
Малко пиша, а чета ли, чета...

Моите грехове ме направиха безбожен,
Малкото надежда за деня,
Помолих се и адът сякаш беше отложен,
Прекръстих се и махнах с ръка.
Не се лекувам отвътре и още линея.
Взимам, взимам пак отрова.
Небесното царство - дано го преодолея,
Макар и преклонил се пред Бога.

Земните си неволи аз запратих далече,
Нямам нужда да живея с тях.
Знам, знам щом отвътре съм обрачен,
Няма повече място за страх.
Не бягам от себе си, а от всяко зло,
Взимам, взимам по малко от вас.
На моето погребение - пиршество!
И хората да се смеят на глас.

Да загубиш душата си е повече от мъка,
Изобщо да се предадеш.
Сам да предам моята собствена заръка:
Да тръгнеш и да не спреш.
Не ме мислите, защото съм грешен крадец
Взимам, взимам любовта.
С увяхнал венец, като онемял певец,
Умирам с песен на уста.

И небето се разтвори, един ангел слезе при мен,
Размаха своите бели криле,
Помаха със силните си ръце,
Пристъпи с мощни нозе,
Унищожи моите грехове,
И тъй чудно ми рече: "Взимам, взимам те в плен".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...